Милен Керемедчиев: Няма опасност от трета световна война
Няма съзнателно нахлуване над територия на НАТО
Не се вижда краят на войната в Украйна най-малко до края на зимата
- Г-н Керемедчиев, каква ракета е паднала в Полша?
- Всички са доста внимателни в заключенията. Полският президент Анджей Дуда сподели, че сега не може да се твърди, че става въпрос за изстреляна от съветска територия ракета.
Важно е да отбележим, че по никакъв метод не можем да приказваме за съзнателно нахлуване на Русия против страна, членка на НАТО. По-скоро става въпрос за противен случай, случил се заради в действителност наситения обстрел в последните дни от страна на Русия против разнообразни точки в Украйна. За страдание, има две жертви при случая, станал доста покрай границата сред Полша и Украйна.
Няма предумисъл сигурно.
- Ще падат ли още такива ракети на територии отвън Украйна?
- Възможно е. При масирани военни дейности стават такива произшествия. През 1999 година и в България станаха такива произшествия по време на войната в някогашна Югославия, по случайност елементи от ракета паднаха на наша територия и предизвикаха опустошения, без човешки жертви, за благополучие. Причина бе огромният интензитет на военната интервенция на НАТО против Сърбия.
(При въздушните удари на НАТО против Югославия на 28 април 1999 г. противорадарна ракета AGM-88 HARM порази покрива на къща в кв. „ Горна баня “ в София. Други 2 такива ракети паднаха край Брезник и Трън на 1 май 1999 година - бел.ред.)
Трябва да успокоим жителите, че не приказваме за спомагателна ескалация на напрежението. Но не са изключени и бъдещи сходни случаи заради мощното активиране на съветските ракетни обстрели по най-далечните елементи на Украйна.
По никакъв метод не може да се твърди, че това е нахлуване на Русия против страна, член на НАТО. Москва няма да нападне страна, член на Алианса - нито в този момент, нито в бъдеще. Също и НАТО няма да нападне Русия по никакъв метод -това беше очебийно неведнъж и от президента Джо Байдън, и от генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Да, НАТО подкрепя по всевъзможен метод със стратегическа помощ Украйна, само че военните дейности се водят само и единствено на украинска територия.
- Т.е. няма заплаха от Трета международна война?
- О, не, никога. Но случаят е разбираем поради наситения артилерийски и ракетен обстрел и скупчването на разследващи средства -дронове, самолети. НАТО разгласи, че ще ускори въздушната защита и защита, тъй че са вероятни и други сходни произшествия.
Преди дни на среща на шефовете на разузнаванията на Русия и Съединени американски щати в Турция са били разисквани секретни данни и са били подхванати дейности за отбягване на произшествия като този в Полша - безусловно вероятни при ескалацията на съветския обстрел над Украйна.
- Не е ли прекомерно обезпокоителен обаче фактът, че рухването на ракета в Полша става на фона на активиране на военната помощ за Украйна на страните, членки на НАТО и Европейски Съюз? Няма ли тази помощ да предизвика по-крайни дейности от страна на Русия?
- И да провокира сходни дейности, те ще бъдат напълно на територията на Украйна, където се водят военните действия към този момент девет месеца. Да, има решение и на Европейски Съюз, в това число на България, за увеличение на военната помощ за Украйна на страните членки. Има и решение за образование на 15 000 украински военнослужещи в Полша със съдействието на страните от Европейски Съюз.
Но това, че Европа подкрепя военно Киев, не значи, че натовски европейски елементи ще бъдат ситуирани на украинска територия. Нито пък противоположното - Русия няма да предприеме нападателни дейности против страна, член на НАТО.
- Какво следва оттук нататък? Ще бъде ли задействан Член 4 от Договора за НАТО?
- Самата Полша, която би трябвало като страна, член на НАТО, да задейства Член 4 или Член 5 от Договора, се въздържа да го направи. Член 4 дава право на всяка страна, членка на Алианса, да свика изключителни съвещания с останалите страни членки при опасения за националната <210> сигурност. Полша не го направи - тя доста умерено реагира на случая. Явно Варшава не желае да внася в допълнение напрежение, което може да докара до изостряне на връзките сред Русия и НАТО.
Впечатление за сдържаност дават и реакциите на Съединени американски щати. Видяхме изявлението и на президента Джо Байдън, сбити и обрани в изрече си във връзка с случая бяха и от Пентагона. Но от военното ведомство на Съединени американски щати препотвърдиха ангажираността и на Съединени американски щати, и на НАТО нито милиметър от страна, членка на Алианса, няма да бъде под риск. Т.е. груповата отбрана продължава да работи.
- Поставя ли ни в риск решението на българския парламент за даване на военна помощ за Украйна?
- В никакъв случай, тъй като това е решение напълно в общия подтекст на страните, членки на НАТО, които дават оръжие на Украйна от първия ден на спора. Дори западната ни съседка Северна Македония даде танкове руско произвеждане на Украйна. Да не приказваме за Гърция, която даде голям брой бронетранспортьори за Киев. Не считам, че подпомагайки Украйна, България се излага на сериозен риск и се подвига равнището на застрашеност против нас.
Нещо повече - вижда се, че България не може сама да опазва границите си, и това, че сме част от груповата отбрана на НАТО, подсигурява нашата сигурност. Има към този момент и публични мнения от служебния боен министър, че сега България независимо не би могла да посрещне възможна опасност откъдето и да е.
- А кой ще ни пази небето, откакто МиГ-овете бъдат приземени идното лято, а американските изтребители Ф-16 още не са пристигнали?
- Да, МиГ-овете ще останат на земята в средата на 2023 година В момента у нас има засилено наличие на натовски самолети - нидерландски, испански, които оказват помощ в така наречен еър полисинг.
Делегация от Швеция оглежда две наши летища - очевидно и Швеция ще се включи в защитата на небето ни. Със сигурност няма да бъдем оставени сами. Ще бъдем част от груповата отбрана на НАТО, до момента в който нашите Военновъздушни сили съумеят да доближат до равнището на съгласуемост с Алианса.
За страдание, проспахме опцията да модернизираме въоръжените си сили. В момента сме закъснели и желанията ни за даване на наша техника за Украйна в подмяна на западна не могат да се изпълнят. Това беше допустимо преди 7-8 месеца. Но в този момент страните, които дават натовска техника на страните, които са предали остаряла съветска, са стигнали до максимума на индустриалните си благоприятни условия и сходен бартер не може да бъде сбъднат. В момента ще би трябвало да разчитаме на общата защита на границите, която се подсигурява от НАТО. И за избран интервал ще би трябвало да разчитаме на съюзнически страни да пазят небето, а и земята ни.
- Притеснително ли е това, че противовъздушната ни защита не е съвместима с тази на другите страни, членки на НАТО?
- Да, противоракетната ни защита е несъвместима с тази на НАТО, само че сме част от противоракетния чадър, ситуиран над страните, членки на Алианса. Инцидентът със заблудената ракета в Полша ще ускори противовъздушната защита на страните, членки на НАТО. Очаквам и в България, и в Румъния да бъдат инсталирани спомагателни средства за такава защита, защото нашата не е съвместима със стандартите на НАТО и не може да бъде част от общия обединен щит на противовъздушните сили на страните членки.
- В какъв стадий навлиза войната в Украйна след съветското евакуиране от Херсон, на прага на зимата?
- Очаквам студена климатично зима в Украйна, само че гореща от позиция на спора. Зимата играе в интерес на Русия по два параметъра. Това, че Русия унищожава към този момент 40 % от енергийната инфраструктура на Украйна, демонстрира, че огромна част от популацията там ще бъде изправено пред неспособност за отопление и осветяване в студения сезон.
Украйна няма опция и да изнася електрическа енергия, както преди. Т.е. натискът на Русия ще продължава да е мощен в зимните месеци, когато Москва може да си разреши да шантажира с енергийните доставки.
И при военните дейности доктрината на Русия има предимство през зимата -замръзналата земя в Украйна ще помогне напредването и маневрите на сухоземната съветска техника, която досега търпеше тежки загуби. Отстъплението от Херсон значи, че съветската войска се окопава съществено на другия бряг на Днепър и продължава да е опасност с ракетни удари - както за Херсон, по този начин и за цялата територия на Украйна.
Със сигурност до март краят на войната не се вижда. Русия сега няма да тръгне към договаряния, тъй като отстъплението от Херсон се счете за удар по репутацията на президента Путин, който и със засиления ракетен обстрел, и със идващите си дейности и проява на мощност ще желае да покаже, че той е мощният в този спор.
ВИЗИТКА
Милен Керемедчиев е политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на стопанската система и на външните работи и координатор на Пакта за непоклатимост за Югоизточна Европа, общоприет консул на България в Дубай. Вицепрезидент на консултантската компания „ Артон Капитал “.
Не се вижда краят на войната в Украйна най-малко до края на зимата
- Г-н Керемедчиев, каква ракета е паднала в Полша?
- Всички са доста внимателни в заключенията. Полският президент Анджей Дуда сподели, че сега не може да се твърди, че става въпрос за изстреляна от съветска територия ракета.
Важно е да отбележим, че по никакъв метод не можем да приказваме за съзнателно нахлуване на Русия против страна, членка на НАТО. По-скоро става въпрос за противен случай, случил се заради в действителност наситения обстрел в последните дни от страна на Русия против разнообразни точки в Украйна. За страдание, има две жертви при случая, станал доста покрай границата сред Полша и Украйна.
Няма предумисъл сигурно.
- Ще падат ли още такива ракети на територии отвън Украйна?
- Възможно е. При масирани военни дейности стават такива произшествия. През 1999 година и в България станаха такива произшествия по време на войната в някогашна Югославия, по случайност елементи от ракета паднаха на наша територия и предизвикаха опустошения, без човешки жертви, за благополучие. Причина бе огромният интензитет на военната интервенция на НАТО против Сърбия.
(При въздушните удари на НАТО против Югославия на 28 април 1999 г. противорадарна ракета AGM-88 HARM порази покрива на къща в кв. „ Горна баня “ в София. Други 2 такива ракети паднаха край Брезник и Трън на 1 май 1999 година - бел.ред.)
Трябва да успокоим жителите, че не приказваме за спомагателна ескалация на напрежението. Но не са изключени и бъдещи сходни случаи заради мощното активиране на съветските ракетни обстрели по най-далечните елементи на Украйна.
По никакъв метод не може да се твърди, че това е нахлуване на Русия против страна, член на НАТО. Москва няма да нападне страна, член на Алианса - нито в този момент, нито в бъдеще. Също и НАТО няма да нападне Русия по никакъв метод -това беше очебийно неведнъж и от президента Джо Байдън, и от генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Да, НАТО подкрепя по всевъзможен метод със стратегическа помощ Украйна, само че военните дейности се водят само и единствено на украинска територия.
- Т.е. няма заплаха от Трета международна война?
- О, не, никога. Но случаят е разбираем поради наситения артилерийски и ракетен обстрел и скупчването на разследващи средства -дронове, самолети. НАТО разгласи, че ще ускори въздушната защита и защита, тъй че са вероятни и други сходни произшествия.
Преди дни на среща на шефовете на разузнаванията на Русия и Съединени американски щати в Турция са били разисквани секретни данни и са били подхванати дейности за отбягване на произшествия като този в Полша - безусловно вероятни при ескалацията на съветския обстрел над Украйна.
- Не е ли прекомерно обезпокоителен обаче фактът, че рухването на ракета в Полша става на фона на активиране на военната помощ за Украйна на страните, членки на НАТО и Европейски Съюз? Няма ли тази помощ да предизвика по-крайни дейности от страна на Русия?
- И да провокира сходни дейности, те ще бъдат напълно на територията на Украйна, където се водят военните действия към този момент девет месеца. Да, има решение и на Европейски Съюз, в това число на България, за увеличение на военната помощ за Украйна на страните членки. Има и решение за образование на 15 000 украински военнослужещи в Полша със съдействието на страните от Европейски Съюз.
Но това, че Европа подкрепя военно Киев, не значи, че натовски европейски елементи ще бъдат ситуирани на украинска територия. Нито пък противоположното - Русия няма да предприеме нападателни дейности против страна, член на НАТО.
- Какво следва оттук нататък? Ще бъде ли задействан Член 4 от Договора за НАТО?
- Самата Полша, която би трябвало като страна, член на НАТО, да задейства Член 4 или Член 5 от Договора, се въздържа да го направи. Член 4 дава право на всяка страна, членка на Алианса, да свика изключителни съвещания с останалите страни членки при опасения за националната <210> сигурност. Полша не го направи - тя доста умерено реагира на случая. Явно Варшава не желае да внася в допълнение напрежение, което може да докара до изостряне на връзките сред Русия и НАТО.
Впечатление за сдържаност дават и реакциите на Съединени американски щати. Видяхме изявлението и на президента Джо Байдън, сбити и обрани в изрече си във връзка с случая бяха и от Пентагона. Но от военното ведомство на Съединени американски щати препотвърдиха ангажираността и на Съединени американски щати, и на НАТО нито милиметър от страна, членка на Алианса, няма да бъде под риск. Т.е. груповата отбрана продължава да работи.
- Поставя ли ни в риск решението на българския парламент за даване на военна помощ за Украйна?
- В никакъв случай, тъй като това е решение напълно в общия подтекст на страните, членки на НАТО, които дават оръжие на Украйна от първия ден на спора. Дори западната ни съседка Северна Македония даде танкове руско произвеждане на Украйна. Да не приказваме за Гърция, която даде голям брой бронетранспортьори за Киев. Не считам, че подпомагайки Украйна, България се излага на сериозен риск и се подвига равнището на застрашеност против нас.
Нещо повече - вижда се, че България не може сама да опазва границите си, и това, че сме част от груповата отбрана на НАТО, подсигурява нашата сигурност. Има към този момент и публични мнения от служебния боен министър, че сега България независимо не би могла да посрещне възможна опасност откъдето и да е.
- А кой ще ни пази небето, откакто МиГ-овете бъдат приземени идното лято, а американските изтребители Ф-16 още не са пристигнали?
- Да, МиГ-овете ще останат на земята в средата на 2023 година В момента у нас има засилено наличие на натовски самолети - нидерландски, испански, които оказват помощ в така наречен еър полисинг.
Делегация от Швеция оглежда две наши летища - очевидно и Швеция ще се включи в защитата на небето ни. Със сигурност няма да бъдем оставени сами. Ще бъдем част от груповата отбрана на НАТО, до момента в който нашите Военновъздушни сили съумеят да доближат до равнището на съгласуемост с Алианса.
За страдание, проспахме опцията да модернизираме въоръжените си сили. В момента сме закъснели и желанията ни за даване на наша техника за Украйна в подмяна на западна не могат да се изпълнят. Това беше допустимо преди 7-8 месеца. Но в този момент страните, които дават натовска техника на страните, които са предали остаряла съветска, са стигнали до максимума на индустриалните си благоприятни условия и сходен бартер не може да бъде сбъднат. В момента ще би трябвало да разчитаме на общата защита на границите, която се подсигурява от НАТО. И за избран интервал ще би трябвало да разчитаме на съюзнически страни да пазят небето, а и земята ни.
- Притеснително ли е това, че противовъздушната ни защита не е съвместима с тази на другите страни, членки на НАТО?
- Да, противоракетната ни защита е несъвместима с тази на НАТО, само че сме част от противоракетния чадър, ситуиран над страните, членки на Алианса. Инцидентът със заблудената ракета в Полша ще ускори противовъздушната защита на страните, членки на НАТО. Очаквам и в България, и в Румъния да бъдат инсталирани спомагателни средства за такава защита, защото нашата не е съвместима със стандартите на НАТО и не може да бъде част от общия обединен щит на противовъздушните сили на страните членки.
- В какъв стадий навлиза войната в Украйна след съветското евакуиране от Херсон, на прага на зимата?
- Очаквам студена климатично зима в Украйна, само че гореща от позиция на спора. Зимата играе в интерес на Русия по два параметъра. Това, че Русия унищожава към този момент 40 % от енергийната инфраструктура на Украйна, демонстрира, че огромна част от популацията там ще бъде изправено пред неспособност за отопление и осветяване в студения сезон.
Украйна няма опция и да изнася електрическа енергия, както преди. Т.е. натискът на Русия ще продължава да е мощен в зимните месеци, когато Москва може да си разреши да шантажира с енергийните доставки.
И при военните дейности доктрината на Русия има предимство през зимата -замръзналата земя в Украйна ще помогне напредването и маневрите на сухоземната съветска техника, която досега търпеше тежки загуби. Отстъплението от Херсон значи, че съветската войска се окопава съществено на другия бряг на Днепър и продължава да е опасност с ракетни удари - както за Херсон, по този начин и за цялата територия на Украйна.
Със сигурност до март краят на войната не се вижда. Русия сега няма да тръгне към договаряния, тъй като отстъплението от Херсон се счете за удар по репутацията на президента Путин, който и със засиления ракетен обстрел, и със идващите си дейности и проява на мощност ще желае да покаже, че той е мощният в този спор.
ВИЗИТКА
Милен Керемедчиев е политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на стопанската система и на външните работи и координатор на Пакта за непоклатимост за Югоизточна Европа, общоприет консул на България в Дубай. Вицепрезидент на консултантската компания „ Артон Капитал “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ